Четири неща ти трябват, за да продаваш, а сайтът покрива само едното. Какво работи в България с наложен платеж, офиси на Еконт и Спиди и обяви.
Sailo team12 мин четене
„Имам осемдесет броя готови, страница в Инстаграм и нямам представа къде да пращам хората да плащат."
Не ти трябва сайт. Трябват ти четири неща: място, на което купувачът вижда какво продаваш и на каква цена, начин да получиш поръчката написана заедно с адреса, начин парите да влязат при теб и начин пратката да тръгне. Онлайн магазинът е един от възможните отговори на първото. На останалите три не отговаря изобщо.
Това е целият отговор. Останалото са подробностите, които решават дали след три месеца ще имаш работещ бизнес или папка със скрийншоти от разговори.
Една истинска цифра, за да не говорим на едро. Мария лее ръчни свещи във Варна, 9 евро броя, средна поръчка 24 евро. При такава поръчка всяко евро, което излиза за доставка или комисиона, се вижда веднага. Ще се върнем към нея с нейните реални числа.
Вземи лист и напиши как решаваш всяко от тях. Десет минути, които ти спестяват две седмици.
Каталог. Снимка, име, цена, наличност. Купувачът трябва да види цената, без да ти пише. Цената, скрита зад „пиши на лично", ти струва повечето хора, които са искали да купят, но не са искали да разговарят.
Поръчка. Кой, какво, в кой вариант, колко броя, къде отива, как плаща. Шест полета. Ако събираш дори едно от тях вътре в чат, нямаш поръчка, имаш разговор.
Плащане. Наложен платеж, банков превод, карта. Всяко от тях има различен момент, в който парите са реално твои, и точно този момент, а не изявлението на купувача, определя кога опаковаш.
Доставка. Товарителница, опаковка, място на предаване и номер за проследяване, който изпращаш ти, без да ти го искат.
Сайтът върши първото и малко от второто. За третото и четвъртото не прави нищо. Затова започването от изработка на онлайн магазин е толкова честа грешка: даваш пари и шест седмици за онази част от пъзела, която най-лесно се заменя.
Тази разлика решава първото ти тримесечие. На едни места хората имат отворен портфейл и пишат име на продукт в търсачката. На други убиват време.
| Канал | Търси ли някой там твоя продукт | Кой плаща комисиона | Чий е клиентът | Работа в началото |
|---|---|---|---|---|
| OLX.bg | Да, с конкретно намерение | Зависи от формата на обявата | Ничий, контактът е директен | Малко |
| Bazar.bg | Да, но по-тясна аудитория по категории | Зависи от формата | Ничий | Малко |
| eMAG Marketplace | Да, с намерение за покупка | Продавачът, процент по категория | На eMAG | Много: листинги, доставки, връщания |
| Фейсбук групи и Marketplace | Да, локално | Никой | Твой | Малко |
| Инстаграм и TikTok | Не, хората там гледат | Никой | Твой | Много и безкрайно |
| Твоят собствен линк | Не, трафика го водиш сам | Зависи от начина на плащане | Твой | Средно |
Последната колона е тази, която всички четат, и най-маловажната. Значение има втората. Ако в даден канал никой не търси това, което продаваш, ти не продаваш, а публикуваш.
OLX и Bazar ти носят хора, които вече търсят. Не ти носят марка. Купувачът те намира, пише ти, взима нещо и след месец не помни името ти.
Собственият ти линк не носи хора. Носи ред: една страница, на която стоят всичките ти продукти с цени и варианти, и на която пращаш всеки, който те е попитал „какво имаш". Двете не се конкурират. Обявата е витрината на улицата, линкът е складът, който отваряш на човека, когато вече е влязъл.
Практическото правило: пусни три обяви за трите си най-търсени продукта и сложи линка към целия каталог в описанието и в първото си съобщение. Спестяваш си писането на цени по десет пъти на ден.
Най-скъпото нещо в деня ти не е опаковането. Най-скъпото е да превърташ съобщения нагоре, за да намериш до кой офис отива жълтият вариант.
Шестте полета, с българските особености:
Полето в поръчката не е „адрес", а „град и офис", и ако не го разделиш на две, ще получаваш „Еконт, Люлин" без номер на офиса, а в Люлин има повече от един. Разбираш го чак когато издаваш товарителницата и системата ти иска конкретен обект. Тогава пишеш на клиента, той отговаря след четири часа, и пратката тръгва на другия ден.
Това е разликата, която прави българския пазар различен от повечето наръчници, писани за друга държава.
В България доставката до офис е нормалното. Не изключението, не евтиният вариант за пестеливите. Нормалното. Хората са свикнали да си вземат пратките от офис на Еконт или Спиди по пътя от работа, а автоматите правят същото и през нощта.
За теб това променя няколко неща наведнъж:
За цените няма да ти дам числа, защото ще са грешни за твоя куриер и за твоя клиентски номер. Отвори тарифата на Еконт и на Спиди, поискай оферта с твоя очакван обем и ги сравни на твоите реални тегла и градове. Разликата между списъчна тарифа и договорена е от онези неща, които много продавачи откриват на осмия месец.
Има и още едно нещо, което трябва да знаеш преди да пуснеш първата пратка: опциите за преглед и тест преди плащане. Клиентът може да отвори или да пробва стоката, преди да я плати, ако ти си позволил тази опция. Полезно е за доверие и вдига процента на върнатите пратки. Решението е твое и е различно за дрехи, за електроника и за козметика.
Трите варианта решават различни проблеми и не са взаимозаменяеми.
| Офис | Автомат | До адрес | |
|---|---|---|---|
| Цена | По-ниска | Обикновено най-ниска | Най-висока |
| Работно време за получаване | В рамките на офиса | Практически по всяко време | В часовия прозорец на куриера |
| Размер на пратката | Почти без ограничение | Ограничен от касетата | Без ограничение |
| Наложен платеж | Да | Зависи от мрежата, понякога само с карта | В брой или с карта, според куриера |
| Преглед преди плащане | Възможен, ако си позволил опцията | Обикновено не | Възможен |
| Какво се случва, ако никой не дойде | Връща се след няколко дни | Връща се по-бързо | Връща се след опити |
Автоматът е най-евтин и най-неподходящ за обемисти и чупливи неща. Офисът е компромисът, който работи за почти всичко. До адрес пращаш, когато пратката е голяма, когато клиентът е платил предварително и когато не искаш да го караш да ходи никъде.
Ако тепърва започваш, направи офиса вариант по подразбиране, а адреса платена опция. Хората избират това, което вече е избрано, и ако по подразбиране стои адрес, разликата в тарифата я плащаш ти.
Едно писмо за цени, снимки, доставка и получаване на пари. Без реклама и без пълнеж.
Няма да ти обяснявам режими и прагове, защото се променят и защото твоят случай зависи от неща, които аз не знам.
Формата на въпроса обаче е винаги една и съща и си струва да я знаеш преди първата продажба: под каква форма продаваш, от кой момент възниква задължение, и какъв документ дължиш на купувача. Отговорите се четат на сайта на Националната агенция за приходите, а за дейности с отделен режим и при съответния регулатор. Един час там, преди да пуснеш първата обява, спестява разговори, които не искаш да водиш на осмия месец.
Наложеният платеж води убедително. Не е резервен вариант, а очакване, особено при купувач, който те вижда за пръв път.
До него стои банковият превод, който е естественият начин за скъпи неща, и картата, която е единственият начин да получиш парите преди пратката да тръгне.
И тук трябва да кажа нещо, което повечето материали премълчават. Sailo има осем начина на плащане и това е целият списък: карта, WhatsApp, Telegram, Instagram, имейл, телефон, банков превод, наложен платеж. Няма интеграция с ePay, няма с Revolut, няма с български доставчик на плащания. Ако половината ти клиенти ти плащат по някой от тези начини, той не става бутон. Става ред текст, който ти сам изписваш в свободното поле с инструкции към банковия превод, заедно с IBAN, а потвърждението го правиш ти, като си погледнеш сметката.
Същото важи и за Viber. В България Viber е навсякъде и клиентите ти пишат точно там. Viber не е канал за поръчки в Sailo. Ще продължат да ти пишат, просто поръчката няма да пристига написана сама, както пристига през WhatsApp.
Как работи всеки от двата основни начина и какво ти струва, съм разписал отделно: как да приемаш плащане с банков превод и какво наистина ти струва наложеният платеж.
За да имаш бутон за карта в Sailo, ти трябва едно нещо: свързан акаунт в Stripe, одобрен да приема плащания. Комисионата на Sailo е 1–3% върху стойността на продуктите след отстъпка, без доставката и без данъците. Парите не минават през Sailo, влизат в твоя собствен Stripe акаунт.
Към 6 август 2026 България беше в списъка на държавите с отворена регистрация в Stripe. Списъкът се променя, така че отвори stripe.com/global и виж го, когато четеш това.
При поръчката на Мария от 24 евро половин процент е 12 евроцента. Разходът не е там. Разходът са 49 USD на месец, които при дванайсет поръчки месечно са тежки, а при сто и петдесет не ги забелязваш. Ако правиш по-малко от петнайсетина поръчки на месец, картата още не ти трябва. Наложен платеж и превод те покриват, и за тях не плащаш комисиона на никого.
Sailo ти дава линк, sailo.store/твоетоиме, активен от момента на регистрацията, с каталог, цени, варианти и форма за поръчка. Поръчките могат да идват в WhatsApp вече написани, с продукт, избрани опции, адрес и обща сума в самото съобщение. Има и отзиви за продукти във всички планове, като нищо не се публикува, преди ти да го одобриш.
А сега ограничението, което има значение точно на този пазар.
Наложеният платеж в Sailo е поле със свободен текст за бележки по доставката. Нищо повече. Там пишеш в кои населени места го предлагаш, какъв е горният ти праг, дали има допълнителна такса, че се обаждаш предния ден. Sailo не вижда описа на куриера, не знае дали пратката е доставена, не знае дали се е върнала и не засича парите, които куриерът е събрал. В България, където куриерът събира по-голямата част от оборота ти, това означава, че най-важната счетоводна работа за седмицата се случва извън Sailo, с файла на куриера отворен пред теб.
Същото важи и за превода. Само банката ти знае какво е влязло. Sailo не може да ти го каже.
Безплатният план спира на 10 продукта, с 7 дни статистика. Pro е 19 USD на месец или 180 USD на година, с 100 продукта и износ в CSV, и не включва карта. Картата е на всеки план; планът определя само комисионата.
Числата са нейни, с нейния куриер и нейните клиенти.
Започна с 35 поръчки месечно, средно 24 евро, всичките с наложен платеж, защото така ѝ ги искаха. Три от трийсет и пет се връщаха. Процент на невзети пратки около 8,5%, който не знаеше, докато не го измери, защото броеше оборот, а не пратки.
Направи две промени. Първа: над 60 евро само превод или капаро. Втора: съобщение вечерта преди пратката да пристигне в офиса, а не в деня на изпращане. Невзетите паднаха на една от трийсет и пет.
Не смени куриер, не си направи сайт, не сложи карта. Сложи карта на седмия месец, когато поръчките минаха 130 на месец и 49 USD станаха по-малко от времето, което губеше в засичане на преводи.
Мярката не е колко продаваш. Мярката е колко пратки тръгват и не се плащат.
Отвори един файл и напиши три реда: кои са десетте продукта, с които започваш, каква е най-високата сума, която приемаш с наложен платеж, и в кои случаи не предлагаш наложен платеж изобщо.
Утре сутрин поискай оферта от Еконт и от Спиди с твоя очакван обем и с твоите реални тегла, и сравни до офис срещу до адрес на конкретните си градове. Същия ден изпиши данните по сметката си както е описано в как да приемаш плащане с банков превод, и сложи праг за наложен платеж според сметката в какво наистина ти струва наложеният платеж.
Сайтът може да чака. Тарифата не може.
Автор
Sailo team
Един линк, целият ви магазин.
Едно писмо за цени, снимки, доставка и получаване на пари. Без реклама и без пълнеж.
Sailo просто му дава входна врата — за да могат хората да разглеждат, сравняват и виждат цените, преди да ви пишат.
Вземете своя линкБезплатно по време на бета · Без карта